Доброволци и дарители вече 25 години помагат на изоставени деца

Доброволци и дарители вече 25 години заедно помагат на изоставени деца. Сред тях са един мъж от социален дом, който става докторант, и една 85-годишна жена, която дава пенсията си на сираци.

20 години от живота на Димитър Богданов минават в дом за сираци. Изоставен е още като бебе. „Аз си спомням за първите маратонки, за първите дрехи, за първите играчки, за всички подаръци, които са най-дребните”, признава той.
Обича да се връща в дома, където е израснал. Там среща и съпругата си Минка, с която имат син и дъщеря. Обещават си да им осигурят по-добър живот.

„Митко е един от първите студенти в нашата система, той подкрепи след него доста много деца, че не е толкова страшно да продължат образованието си”, разказа директорът на пловдивския дом „Олга Скобелева” Стамена Стоянова.

Димитър успешно завършва магистратура по начална педагогика, а в момента следва докторантура по специалността. Зад гърба му стои подкрепата на фонд, който поощрява изоставени деца. „Аз получавах финансова подкрепа, може би това, че съм останал в дома, ме е направило по-силен, научиха ме да се боря, да изляза, да се справя и да стана нормален човек, като всеки останал”, смята Димитър.

Сдружението е създадено преди четвърт век. Оттогава досега е помогнало на над 400 000 деца, раздадени са над 115 тона обувки, дрехи и играчки.

Сред дарителските акции на обществен фонд „Детство" са средства за лечение в чужбина на 500 деца, продължителна материална подкрепа за 3557 деца и топъл обяд в продължение на година за 100 000 деца.

„Усмивките на децата и грейналите очи! Когато им направиш нещо добро, те винаги го чувстват, усещат го. И тази протегната ръка, тази лъчезарност винаги се връща”, казва представителят на обществения фонд Бойка Георгиева.

Фондът е подкрепен от десетки доброволци и дарители. Сред тях е Люба Въжарова, която години наред всеки месец заделя по 50 лв. от пенсията си за децата. „Аз обичам сираците, много! Защото и аз съм сирак, но имах късмета да живея с много добра втора майка и просто чувствах, че трябва да помогна! Нямах много възможност, но това, което можех, направих”, разказва възрастната жена.

Най-голямата мечта на всички от сдружението е един ден нито едно българско дете да няма нужда от тяхната помощ.