БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА, ЧЕ СТЕ ТУК. ЧЕ СТЕ ИСТИНСКИ ХОРА С ДОБРИ СЪРЦА!

Навършиха се три години от мига в които разбрах, че не съществувам само аз на тази земя. Три години от който избрах да дам частица от себе си. И не станах ''по-бедна'' ...напротив. Получих огледало в което винаги мога да погледна. Да видя и хубаво и лошо, да видя радост и скръб. ''Двойно огледало'' това име избрах за своята книга, книгата на живота. В него щом погледна, виждам вас- приятелите си. Виждам нашата обща борба за живот. Ние не сме облечени в слава, не живеем под светлените на прожекторите...живеем в обикновения свят. Свят в които доброто е част от много общи усилия. Не сме видими само по Коледа и Великден ...Тук сме всеки ден! Част сме от нещо толкова малко, а толкова голямо за други. Обикновени хора, не ВИП величия, но с велики цели. Пиша всичко това, а в съзнанието ми изплуват толкова лица... Дани, ти днес трябваше да навършиш 20 години, момче. Вместо това след месец ще се навърши година и половина от мига в който ни напусна завинаги. Ти си отиде, но си отиде обичан и подкрепян от хиляди, милиони хора. Амелия, ти си моите очи. Ти показваш всеки ден на нас, големите, здравите какво е да си малко дете, а в същото време голям боец. Затвориха се очите и на Еми за този свят, но тя отвори нашите очи. Загубихме я само на осемнадесет години. Успяхме поне да и вдъхнем сили и вяра. Светли, момчето което каза '' Аз искам само Живот!'' Имаш го Светли, ще го имаш и занапред, защото отдавна не си сам. Зарина на единадесет години която очакваше края си, днес е една малка, борбена млада дама. Жива е, здрава е, сбъдва мечти. Стефи, онова малко сладко момиченце което е само на две годинки, когато чуват родителите му смъртната присъда. Днес малката Стефи постепенно забравя страховете си и се връща към детството което по право се полага на всяко дете. Марти, онзи малък красавец от Шумен, който пленява само с един поглед...Днес той не мисли за болката, а се отдава на щури игри с малкото си братче. Коце, само на осем годинки, а вече опознал болката която много от нас за цял един живот няма да изпитат на гърба си. Антон, който казваше за себе си '' Това живот ли е? По-добре всичко да свърши, защото аз и пет живота да имам няма да успея да събера парите, които са определени, като цена за моя живот.''
Антон срещна своя ангел, получи подкрепа от много хора и днес е тук, бори се за живот. Много, страшно много приятели още получиха нашата подкрепа. А ние получихме онова истинско щастие да преживеем с тях малките им радости.
Зад всичко това стоят много хора, МЕДИИ, АДМИНИСТРАТОРИ В СОЦ. МРЕЖА, ФИРМИ, САЙТОВЕ, млади хора, малки деца, възрастни хора, които въпреки малките си пенсии отделят от залъка си, за да дарят надежда на дете в нужда. Често пъти под апели ме питат'' Къде е държавата?'' ...... Ами държавата я няма, родината е тук. А в родината живеем ние, забравени от държавата. Но градим своя държава и в нея доброто, уважението и състраданието управляват.

БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА, ЧЕ СТЕ ТУК. ЧЕ СТЕ ИСТИНСКИ ХОРА С ДОБРИ СЪРЦА!

Стеф Крас