Проведе се беседа, свързана с милосърдието и социалната дейност на църквата

На 15 май т.г. темата за МИЛОСЪРДИЕТО събра в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ духовници, богослови, преподаватели, семинаристи, и миряни, за да обменят мисли, да споделят своя опит и да разсъждават заедно върху проявленията на тази християнска добродетел.

Инициативата бе по предложение на интернет сайта „Милостив“, който е създаден преди три години и има за цел да информира обществеността за нуждаещи се хора и благотворителни каузи в България. (Така например на страниците му може да се намери полезна информация за: банкови сметки на новостроящи се православни храмове и нуждаещи се болни хора, акции за събиране на средства за детски домове и лишени от родителска грижа деца в неравностойно положение, както и за домове за възрастни хора.)

За свой покровител създателите на сайта имат св. Филарет Милостиви, чието милосърдие е преминало границата на личното и семейно благосъстояние и се изразило в неизмерима обич към ближните. Затова те призовават да бъдем съпричастни към страданията и нуждите на всички - не само към нашите близки, но и към хора, които никога не сме виждали и не познаваме.

Православният сайт „Милостив“ обяви конкурс за есе, посветен на темата за милосърдието. Той протече в две категории, като участници в него можеха да бъдат учениците от Софийската и от Пловдивската духовна семинария и студенти – богослови. Целта на конкурса е да стимулира учащите богословските науки да разсъдят за мястото на църковната социална дейност в съвременния свят и да предложат своите виждания за грижата към ближния.

Семинаристите бяха приканени да представят своите идеи за това, как те лично биха могли да помогнат и (или) как, като свещенослужители, биха призовали хората да се грижат за нуждаещите се.

Студенти по богословие и семинаристите от паралелния курс трябваше да разсъждават върху: „Милостинята като висока добродетел в християнството“, като дават отговори на въпросите: какво означава да бъдем милосърдни и да правим милостиня като християни; защо това е важно за нас; колко и по какъв начин можем да помагаме; можем ли да го правим, ако не сме богати; за кого да се грижим и какъв тип дейности и начинания да подкрепим и др.

В началото на месец май есетата бяха оценени от жури в състав: свещ. д-р Стоян Чиликов - доцент при катедрата по Теология на Философско-историческия факултет на Пловдивския университет, д-р Валентин Кожухаров - преподавател по християнско образование и по мисиология, и свещ. Константин Цанков - преподавател по Пастирско богословие в Софийската духовна семинария.

Като най-добри се отличиха във възрастовата категория за ученици от духовните семинарии: Ивелин Василев - първа награда; втора награда се присъди на Иван Тупаров; а трета награда отиде при Симеон Тричков, и тримата възпитаници на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.

В категорията за студенти по богословие носител на първа награда е Василианна Мерхеб от Богословския факултет на СУ, втора награда се присъди на Ангел Карадаков – също от Богословския факултет на СУ, а с трета награда бе отличено есето на Галя Герганова-Стоянова от Православния богословски факултет на ВТУ.

Наградите на победителите бяха връчени лично от Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, който е ръководител на Културно–просветния отдел на Св. Синод и бе специален гост на събитието. Той поздрави победителите, участниците и всички присъстващи, като изрази своето задоволство от това, че вижда как все повече млади хора в Църквата желаят да бъдат добротворци и да полагат грижи за нуждаещите се ближни.

Наред с обявяването на резултатите и награждаването на отличилите се в аулата на Софийската семинария беше представена темата за социалното служение на Църквата от преподавателите в БФ на СУ: проф. Божидар Андонов и доц. Костадин Нушев - също и експерт в Културно-просветния отдел при Св. Синод, както и от свещеник доц. д-р Стоян Чиликов, който е член на журито. С кратко обръщение към присъстващите се включи и г-жа Бистра Илиева, директор на фондация „Дарби“, която вече шеста година организира различни благотворителни инициативи, подкрепящи главно сираци и деца в неравностойно положение.

Многобройното събрание поставяше въпроси, търсеше отговори и споделяше своя добър и изстрадан опит. С часове преподаватели и учащи се коментираха, обсъждаха и даваха идеи как по-добре може и трябва да подпомагаме бедни, болни и стари хора, как да се погрижим за страдащите наши най-малки братя и как чрез добротворство можем да постигнем лично очистване и покриване на грехове, защото всички единодушно възприеха твърдението, че „милостинята е лично дело (личен избор), а милосърдието е общо дело“.