Когато Господ докосне невярващото сърце

53-годишният софиянец Николай е бил човек, успял да изгради собствен бизнес, имал е пари, имал и приятели и семейство, което обичал най-много. Но бил атеист, думата религия за него въплъщавала измама и смях.

Изведнъж всичко, което изглеждало подредено и непоклатимо в живота му, се сгромолясва и той се разболява, обеднява, губи бизнеса си, дома си, семейството си, приятелите си, сякаш четем за Йов от библията. И това не е всичко.

По време на тежък тридневен зъбобол в мрачен ден, на пътя, случаен човек, събиращ дарения за строеж на православен храм, го моли за скромно дарение в подкрепа на храма и той му дава повече, отколкото човекът очаква.

Тогава Николай като ли че се намира на кръстопът и се случва нещо, което няма да е пресилено, ако го оприличим с чудо. В този момент човекът си тръгва, облаците се разкъсват и се разкрива слънцето, като истинско знамение. Зъбоболът на Николай изчезва и истинско прозрение озарява съзнанието му и той разбира, че причината за неговите беди и проблеми е именно безверието му в Бога: „Абе, идиотино, я да разбереш, че те гледам отгоре.“, си помислил в този момент той.

В разочарованието си от неуспеха в живота, семейството си и приятелите си, в желанието си да не го знае никой и той да не знае никого, без никакви пари Николай хваща първия рейс, който среща, и се оказва за Бургас. Оттогава до ден днешен озареният от Бога човек се старае да върви по-горчивия, но спасителен път в живота си, резбовайки и едновременно с това общувайки си със светците, за които създава своите икони.