"Кашон на доброто" - във Враца даряват храна за нуждаещи се

"Кашон на доброто" - с това наименование млада жена от Враца организира благотворителна инициатива за подпомагане на нуждаещи се с пакетирана храна. На две места в най-големия жилищен квартал в града - "Дъбника", са поставени кашончета, в които някой оставя пакети с храна, за да ги вземе друг. Идеята за кампанията, която вече набира популярност, е на Мая Методиева.

"Ако имаш остави, ако нямаш вземи" е посланието, написано на ръка върху амбалажна хартия и залепено на кашон пред магазин за закуски в квартал "Дъбника" във Враца.

"Идеята дойде изцяло от социалните мрежи, там видях, че инициативата е приложена в други държави. Реших да пробваме това и в България, в нашия град. В началото се притеснявах как ще се приеме инициативата, как ще реагират хората, но много се радвам, че всичко се приема много положително и хората наистина се възползват от кашончето", разказа пред "Хоризонт" Мая Методиева.

Хората, които оставят пакети в кашона, са предимно млади.

"Идват и си взимат хора предимно на средна възраст, много рядко по-млади хора взимат, защото все още се срамуват. Все още не го приемат за нормално. Улицата ни е доста оживена и просто ги е срам да посегнат към кашончето", допълва Мая.

В кашона могат да бъдат оставени пакетирани храни в срок на годност.

"По принцип на нас, българите, в нормални условия ни е трудно да оцеляваме, а сега, когато по-голямата част останаха без работа, положението е доста тревожно, критично. Наистина учудена съм колко много хора в момента са в безизходица и е много жалко да гледаш един родител как се притеснява дали ще има какво да сложи на масата, децата му да се нахранят", коментира Мая Методиева.

Изход Мая Методиева вижда в добрината - ако всеки от нас помогне на близък, на роднина, на съсед в затруднено положение.

"Да ви кажа, като никога нямам особено настроение, защото няма да мога да бъда с близките си - баба ми и дядо ми са на село. Моите останалите роднини са под карантина, защото се завърнаха от чужбина и се очертават едни самотни празници вкъщи, но пък нека да са самотни, но всички да сме живи и здрави. Има време, когато мине карантината да се съберем всички, да се нарадваме и тогава да оценим всъщност колко е важна целувката, прегръдката, ръкостискането. Защото ние ги приемахме за даденост, а сега разбрахме, че те не са даденост."