От лична болест към благотворителна кауза за други хора

Кристина е на 17 години, ученичка в Художествената гимназия. Момиче като всяко друго. Почти. Вили пък е дългогодишен перукер. Срещата им се оказва съдбовна и за двете.

„Бях на около 11 – 12 години. Баща ми почина и точно тогава преживях една по-сериозна травма и престой в болница. Накрая се стигна до там, че загубих 75 – 80% от косата си. Имах няколко кичура на главата и реших, че ще се обръсна. Оттогава си е така“, разказва Кристина.

В училище среща подигравки и дърпане на перуката. Със загубата на косата си обаче, не губи самочувствието и силата си. Казва, че се харесва и няма значение дали какво мислят другите, след като има любовта на близките си.

Когато в училище разбират за проблема ѝ, нейна приятелка я свързва с Вили Боршукова – дългогодишен перукер и учредител на асоциация за превенция на рака „Промени живота си сега“.

Днес Кристина е лице на кампанията за даряване на коса.

„Хората са много съпричастни, дават косите си, подаряват ги. Но не само трябва да сложиш перука на главата на дете или на болен, а трябва да имаш съпричастност, да дадеш частица надежда“, казва Боршукова.

През 2010 г. тя се разболява от рак на дебелото черво, но с вяра и подкрепата, която получава от близките си, днес е здрава и е приела за своя лична мисия и кауза да помага на онкоболни и социално слаби.
Недоброжелатели не липсват. Ежедневно получава коментари и обаждания от хора, които поставят под съмнение дейността ѝ и какво става с дарените коси.

„По-важно е да виждам щастието в очите на болните хора, отколкото да чета злостните коментари“, казва тя.

Когато деца имат нужда от перука, тя е безплатна. Нужна е само епикриза, за да има основание тя да бъде дарена.