Младежи от Петрич спасиха живота на мъж, паднал в реката през нощта

"Искам да ви разкажа за едни достойни млади хора от Петрич, които ми помогнаха в тежък момент. Това се случи преди Коледа.

Събудих се през нощта и видях, че съпругът ми не е в леглото. Беше около 2 часа. Потърсих го вкъщи. Нямаше го. Беше тъмно и тихо. Облякох се и тръгнах да го търся из града. Няма да разказвам колко страх изпитвах, вървейки сама в нощта. На няколко пъти срещнах личности, от които изтръпнах, докато стигна до ГУМ - Петрич. Там пред денонощната закусвалня стояха няколко млади мъже и си приказваха. Реших да ги попитам дали са видели висок, слаб мъж по пижама, без връхна дреха. Единият от тях си спомни, че преди около два часа е видял подобен мъж с бомбе на главата да отива към площада. Продължих към центъра. Огледах внимателно навсякъде, но не открих никъде мъжа си. Върнах се обратно и се чудех къде да го търся и какво да предприема. В този момент един младеж с мотор ме посрещна и каза, че са го видели да слиза надолу между пощата и Социални грижи. Забързах, доколкото ми е възможно, в същата посока. Стигнах до къщата на моята сестра срещу полицията. Навсякъде беше тъмно, а от мъжа ми нямаше и следа. Връщайки се, отново ме посрещна същият младеж с мотора и ми каза, че са го открили и са го качили в колата, с която го търсели. След малко колата пристигна, качиха ме в нея и заедно с мъжа ми ни закараха вкъщи.

Сега си спомням с благодарност за тези млади хора, които, без да съм ги помолила за помощ, по собствено желание тръгнали с кола и мотор да търсят съпруга ми, който е с деменция. Намерили го целия мокър. Вероятно е паднал в реката /по това време беше валяло и в речното корито течеше вода/. Спасиха живота на мъжа ми, а не пожелаха да си кажат имената.

Аз исках да разбера кои са тези достойни млади хора. Започнах да разпитвам и така се срещнах със Стоян Костадинов Димитров. От него разбрах, че шофьорът на колата е неговият приятел Симеон, а младежът с мотора се казва Мартин. Искам с големи букви да напишете имената на тези трима млади хора, та всички да ги прочетат.

Стоян Димитров ми разказа, че и друг път е участвал в спасяването на човешки живот през 2014 година. По някакъв повод имало мероприятие на хижа „Беласица”. Участниците се върнали с автобус по тъмно. Пред стадиона в Петрич слязла жена на име Ани. Дали от умора, или се е почувствала зле, но вместо да тръгне към вкъщи в квартал „Поляните”, тя поела по пътя за черквата „Света Петка”. Движела се в някакъв унес, без да знае накъде върви, и така отминала и последната къща от града. В този момент я посрещнала глутница кучета и тя изпаднала в ужас, пищейки и плачейки. Същият този Стоян и брат му я чули от последната къща, притекли се на помощ и закарали жената до дома й.

С това искам да подчертая, че има много добри хора и много достойни постъпки, за които трябва по-често да се пише."