Онкоболна търси биологичните си родители, чрез чиято помощ може да оздравее

Само за последните две години десетки изоставени деца са поискали да научат повече за биологичните си родители. Голяма част от тях търсят произхода си не от любопитство, а като последен шанс за живот. Малцина обаче са успели да разкрият тайната на осиновяването.

Всичко, което Цвета Мирчева знае за себе си, е от документите, които държавата й е създала.

„От акта, който ми е издаден след осиновяването, пише, че съм родена 1978 година. Но дали това е така, просто гадаем”, обяснява Цвета Мирчева.

10 години тя е дъщеря на държавата. Живее в дом.

„Никога няма да забравя как в училище, когато започнах първи клас, са ни делили на градски и домски деца”, разказва тя.

30 години е дъщеря на осиновители.

Цвета винаги е искала да открие биологичните си създатели. Преди година опитва в социалните мрежи, чрез една от групите, в които изоставили и изоставени се търсят. Тогава е от любопитство. Днес – от нужда.

„В края на март ми откриха рак на кръвта”, разказва Цвета.

Единственият й шанс за лечение е със стволови клетки или костен мозък от донор.

„Решиха със стволовите клетки да опитаме. Трябва да имаш точен донор, който не е задължително да бъде биологичен роднина, но е желателно да бъде съвместим. Преди 4 месеца бях регистрирана в Александровска болница за кандидат донор, но получих отговор, че в световен мащаб заради сложността на стволовите ми клетки, не може да се открие такъв”, разказва Цвета.

Така шансовете й са два. Или да чака, без да знае колко, за да се появи донор. Или да намери биологичен роднина, с когото шансът за съвместимост би бил по-голям.

Но тайната на осиновяването е присъда за Цвета.

„Разсекретяването е процедура, която е много дълго във времето, за което нямам и финансовата възможност”, обяснява Цвета.

По закон – всеки осиновен има право да търси информация за произхода си от съда. Но, само когато „важни обстоятелства налагат това”.