Присъедини се към нас в  Facebook Български | Join us 

Разтърсващата история на сирак-инвалид, тънещ в мизерия в Пловдив

27.01.2016

Разтърсващата история на сирак-инвалид, тънещ в мизерия в Пловдив "Не съм отчаян. Ако съм отчаян, трябва да ходя да ровя по кошовете. Няма да се предам. Има някои хора, които, като ме разберат в какво положение съм, си мислят, че могат да ме унижават. Може и по-зле да стана, но духом няма да падна".

34-годишният Димитър Василев говори с лека усмивка, въпреки крайната мизерия, в която живее. Изоставен е веднага след раждането, но е успял да изучи и висше образование в Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Допреди около две години е работил на граждански договор и е успявал някак си да се издържа. В момента, в най-големите студове, се е свил в мазе в кооперация зад Духовната семинария в Пловдив и се опитва да изкара месеца с инвалидната си пенсия от 130 лева.

Историята на Димитър е и обичайна, често срещана, но и не съвсем. Още по време на бременността си майката е пиела лекарства, за да абортира, но бебето е оцеляло.

Димитър е роден с увреждания на ръцете - липсват пръсти, но и физическите му недъзи не могат да го сломят. Той не е загубил чувството си за хумор, въпреки студа, глада и липсата на пари.

Шегува се сам със себе си и благодари на Бога, че въпреки опитите да бъде махнат, лекарствата не са увредили психиката и мозъка му.

"Добре, че разсъдъкът ми е запазен, че на какви неща съм се нагледал по домовете, не е истина", казва младият мъж.

От Ардино, където е роден, попада в Дом за деца без родители в селата Широка лъка и Стойките, а после е бил и в Чепеларе. Учил в училище в Смолян. След това сменя още няколко социални заведения, но успява да попадне на свестен директор в средното училище.

Успява да завърши Икономическия техникум в Смолян, където се дипломирал по специалността "Мениджмънт и хотелиерство". След това дошъл в Пловдив, където записал висше образование в Университета по хранителни технологии.

Показва две дипломи за висше образование. Първата специалност е "Технология на захарта, захарните изделия, нишестето и нишестените хидролизати", по която е успял да се дипломира като бакалавър инженер с успех "Много добър" 5. Второто приложение към дипломата му за висше образование е магистър по специалността "Компютърни системи и технологии".

Дипломирал се е като магистър с Много добър 5.

Дипломите му стоят в момента непотребни. Никой работодател не го иска, казва Димитър. Изпращал е на много фирми автобиографията си, но абсолютно никой не му се е обадил дори за интервю. Предполага, че причина може да е външният му вид.

"Още като видят снимката на CV-то и съм дотам. Абсолютно никой не се интересува какво мога да върша и какво знам. Ще съм доволен дори на граждански договор някъде, за да мога да си стъпя на краката", казва Димитър.

Той успява да оцелява благодарение на приятелите и съучениците си. Един от тях му е предоставил стаичка в приземния етаж на кооперацията, в която живее, като ангажимент на сирака е само да си плаща тока и консумативите.

Друг от бившите му съученици през ден му носи храна и буркани със зимнина, а трети успяват да му осигурят поне по един компютър за ремонт в месеца, за да може Митака, както те го наричат, да си купи поне хляб.

В момента сиракът живее в мазето на свой приятел, без да плаща наем.

Преди няколко месеца с помощ отново от приятели Димитър е успял да влезе в дирите на родната си майка. Намерил я. Отишъл да се срещне с нея. Оказало се, че тя вече има ново семейство и две деца. Мъжът й и децата не знаели нищо за първата й бременност.

"Тя даже не ме е давала за осиновяване. Направо ме е зарязала в родилния дом. Обясни ми, че е работила и не е била семейна. Но съм твърдо решен да намеря и баща ми, за да знам кой е. Тя отказа да ми каже кой е баща ми, но е хубаво да знам истината", обяснява Димитър.

При първата си среща с родната си майка, тя разбрала, че Димитър е много зле финансово и му обърнала гръб.

"Тя ме разпита и като разбра, че съм зле... Ако беше разбрала, че съм добре с парите, веднага щеше да се залепи за мен, защото явно и тя финансово е зле", говори почти без емоция в гласа си младият мъж.

Той знае нищо за баща си, а липсата на пари да пътува му пречи да започне да проучва кой е той.

"Единственото, което искам, е да имам работа. Надявам се много да успея да си намеря работа, след което ще се закрепя и ще започна да живея малко по-добре", се надява Димитър Василев, чийто телефон е 0885 76 76 18.

News

Search

News type

  1. All
  2. Appeal for help
  3. Charity event
  4. I want to help
  5. Inspiring news

Categories

  1. All
  2. Orphans
  3. Children with disablities
  4. Disabled people
  5. Old people
  6. Poorhouse
  7. Communal kitchen
  8. People in need
  9. Medical treatment
  10. Prisoners
  11. Refugеes
  12. Orthodox churches
  13. Alcoholics and drug addicts
  14. Other

Type

  1. All
  2. Books
  3. Medical treatment
  4. Blood donation
  5. Toys
  6. Medicine
  7. Clothing and shoes
  8. Food
  9. Furnitures
  10. Electric appliance
  11. Financial assistance
  12. Social events
  13. Courses and teaching
  14. Voluntery labour
  15. Labour against payment
  16. Accommodation
  17. Culture
  18. Competitions

Shall all news

Copyright © 2011-2025 milostiv.org
dgamalova