Description: Националният конкурс „Дарителството и България“ кани творците да претворят в образи конкретни примери на дарителство или да предложат свой прочит на творене на добро днес, в настоящето. Това може да са абстрактни или фигуративни прочити, буквални или изпълнени със символи. Конкурсът е разделен на две основни категории: за фотографи и за художници (milostiv.org/art-24).
Краен срок за участие: 23 юни 2024 г.
Награди и условия
Приемат се фотографии на участници над 16 години.
Kаним да потърсите примери за дарителство покрай вас, например сгради, които са дарени с благотворителна цел или хора, които помагат на другите, дарявайки от времето, усилия или средства.
Награди:
Първа награда - 900 лв
Втора награда - 600 лв.
Трета награда - 300 лв.
Как да кандидатствам
За да кандидатствате, моля, изпратете на имейл art.konkurs.2024@gmail.com
До 10 свои снимки с препоръчителна основа 2000 пиксела, 300 dpi, RGB и до 2 MB всяка от тях.
Кратък текст - до едно две изречение за всяка снимка.
Ако желаете, може да изпратите и кратка информация за себе си и Вашата работа (може да включите информация за образование, изложби, в които сте участвали и т. н.).
Повече за темата на конкурса
Конкурсът е посветен на впечатляващата по мащабите си дарителска дейност след Освобождението на България. До 1944 г., когато всички фондове са закрити от комунистическата власт, общата стойност на даренията достига 4-5 милиарда лева (в днешна равностойност). В трите тома на Проф. Росица Стоянова - съставител на енциклопедия „Дарителството“ са разказани над хиляда и двеста истории за дарения в полза на обществото. По думите на съставителите, това са истории на хора, които „с далновидност и надежда са дарявали, за да видят своята мечта за по-добра България.“ Фондове, основани от отделни личности или семейства даряват за училища, читалища, болници, детски градини, университети, и т. н. из цялата страна. Най-известните примери са, разбира се, сградата на Софийския университет и Българска академия на науките. Но не само богати семейства даряват, напротив, има описани случаи на хора, които завещават единствената си къща за училище, или събират всичките си спестявания и ги даряват, за да изучат дете, и т. н., и т. н.
Глобализацията днес провокира изкуството да заеме позиция по отношение на националната ни идентичност. Дарителството след Освобождението ни дава една възможна, осъществена реалност като българи – да правим добро на другите според възможностите си. Но може ли да се създаде общество на тази основа? Последните десетилетия властват социални теории, които разбират обществото като изградено върху икономика и политика (както преди, така и след 1989 г.!). Културата и изкуството остават производни, т. е. в подчинено положение на икономиката и политиката - те нямат независим статут и допринасят или съответно пречат на определени насоки, зададени от икономиката и политиката. Една възможна алтернатива можем да потърсим в мащабната дарителска дейност на нашите предци – дейност, осъществена без политическа или друга централизирана намеса. Т. е. в основата на едно общество може да е помощта към другия. Гражданите на Следосвобожденска България са се самоорганизирали с ясната цел, че са необходими общи усилия за изграждането на общество, общи усилия за подготовката на бъдещите учители, лекари, учени, писатели, художници и т. н., общи усилия, за да се подпомогнат болните и страдащите. В тази възможна алтернатива, изкуството придобива съвсем различен статут и цел – то твори добро, твори красота, като не следва пропагандни модели, а се издига над тях в една човеколюбива и обединяваща цел – взаимопомощ.
23 юни - краен срок за приемане на творби по дигитален път
28 юли - уведомяване на участниците за резултата от първия кръг (променана от 12 юли)
Конкурсът се провежда изцяло благодарение на частни дарения и доброволния труд на екипа на Морската къща на изкуствата и Сдружение Милостив. С кандидатсването си в конкурса Вие декларирате, че изпратените от Вас фотографии са заснети единствено от Вас и не нарушават каквито и да са авторски права, права на личността, или права върху интелектуална собственост на друго лице или организация. Също така, че организаторите имат право да използва снимките с цел популяризиране на техни инициативи.
Целувката
"Снимката на двете мравки, докосващи главите си като в целувка визуализира идеята за сътрудничество и взаимна подкрепа. Мравките са известни със своята организираност и колективна работа, които са същността на дарителството и солидарността. Магичната атмосфера и златистият фон придават на кадъра топлина и благородство, символизиращи ценността и красотата на помощта, която си оказваме един на друг. Тази сцена напомня, че дори най-малките жестове на съпричастност и
доброта могат да създадат мощна връзка и да допринесат за изграждането на по-
добро общество."
2ро място - Николинка Климукова
Ръката, която дарява
"Дарителството в България е значима тема в живота на обществото. То има дълга история. Винаги се е дарявало за добри каузи, най-вече за построяването на храмове, за грижи за по-слабите членове на обществото – за техните телесни и духовни нужди. И днес сме поставени пред предизвикателството да подпомогнем по някакъв начин нуждаещите се. Една от достъпните и широко разпространените форми са благотворителните базари с различни каузи. Постоянно подготвяме рисунки, картички, изделия за благотворителност с децата в Конкордия, с учениците от НПГПФ, в храма, в моето ателие-галерия. После подреждаме базарите, самите ние купуваме и чакаме другите да пуснат в касичката своя дял в каузата. Капка по капка, левче по левче вървим към доброто с дребни малки стъпки. Затова озаглавих моите снимки: „Ръката, която дарява“."
3то място - Паулина Гегова
Дарителство
"Фотографиите илюстрират ежемесечната инициатива на Благотворителна организация „Каритас Витания“ - Обяд за ближния, в която се раздават хранителни продукти на бездомни хора и хора в крайно неравностойно положение от града. Голяма част от тях са възрастни хора и такива с хронични заболявания. Самите хранителни продукти са дарения от граждани от цялата страна, а често в пакетирането и раздаването се включват и доброволци.
Избрах да наблегна на тази инициатива, тъй като бездомните са може би една от най-пренебрегваната уязвима група в България. Те са отритнати от обществото, към тях се гледа с погнуса, самите те са се изолирали. Този начин на живот им е присъщ, трудно проявяват желание за промяна и тази симбиоза между нашия свят и техния заслужава да се изследва.