Отец Стоян Чиликов за християнското милосърдие и аскеза

| 19.06.2014



Свещ. доц. д-р Стоян Чиликов говори за църковната аскеза и църковното милосърдие в беседата, посветена на милосърдието и социалната дейност на Църквата, която беше организирана от Милостив със съдействието на Софийска духовна семинария "Св. Йоан Рилски".

Какво представлява аскезата? Според православната представа за аскезата, както о. Чиликов обясни, тя не е просто лишаване от материални блага, удобства и наслади, както е широкоразпространената представа. Тя се разглежда като помощно средство за побеждаване на греха. Но тя не е само това. Аскезата, според о. Чиликов, е начин на живот. Същността на аскезата е добродетелността, защото именно чрез нея човекът се доближава до Бога, както учи св. Йоан Златоуст.

Добродетелността човекът проявява чрез милосърдието. Една от идеите на милосърдието е материалното подаяние на нуждаещите се - „човек да прави добро тогава, когато не иска”. По-висока стойност има обаче духовното милосърдие, т.е да се прости на онзи, който ни е обидил, каза о. Чиликов.

Най-силното средство за помиряването ни с ближните е молитвата. Молитвата и милосърдието разтопяват човешкото коравосърдечие, намаляват нашия егоизъм и ни помагат да отстъпим от самолюбието ни, за да освободим място в сърцата си за Христос.

Плодът на милосърдието – било материално или духовно - е мира, изразяващ се в молитвата (в това да се молим за ближните ни и враговете ни) или във физическото милосърдие, да даваме материални блага. Отецът ни дава пример от св. Йоан Златоуст за резултатата от аскезата или милосърдието със спортиста: когато спортистът се упражнява, тогава вижда резултата.

Степента на милосърдието следва призива на Христос „бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден /Лк 6:36/, защото тогава ставаме реални подражатели на Христос. Това е и в основата на християнския живот. Тук о. Чиликов ни припомня притчата за добрия самарянин: добрият самарянин е онзи, който постъпи милостно.

В края на изказването си о. Чиликов говори за милосърдието като лекарство за греховното ни състояние, като лек за душите ни, защото само когато сме добродетелни, Божията милост ще се прояви в нас. Той изтъкна още че „милосърдието е царица на добродетелите”, че то води след себе си и други добродетели” – любовта, мира и общуването с Христос.

Свещ. доц. д-р Стоян Чиликов е преподавател в катедра по Теология при ПУ "Паисий Хилендарски" и свещеник в столичния храм "Св. Георги" - Дървеница.