Виктория от гр. Пловдив: Комуникацията с ерудирани личности е от есенциално значение за култивирането на съзидателна енергия

Author: Виктория от гр. Пловдив | 30.07.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Виктория кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в затруднено финансово положение, желаещи да учат висше образование. Към писмото си деветнадесетгодишната  Виктория ни изпрати и документи, с които показва, че е в материално затруднено положение. Всеки, който желае да помогне за следването на Виктория, може да види как би могъл да го направи от секция Дарители на интернет страницата на конкурса - http://milostiv.org/text/746
Искам да уча висше образование, защото възприемам обучението като възможност за усъвършенстване на моите лични способности и като платформа и средство за създаване на познанства с общности със сходни на моите интереси. За мен възпитанието и натрупването на умения в образователна институция не е единственият път за градация – развитието има много предпоставки и зависи от разнообразни фактори, като следователно може да бъде осъществено и в разнопосочни ниши. Комуникацията с ерудирани личности и подходящата среда за развитие и напредък са от есенциално значение за култивирането на съзидателна енергия по пътя на образованието в моите представи и цели. Следоваелно, аз желая да уча висше образование не само заради неизброимите ползи от естеството на самия учебен материал, но и защото в атмосферата и условията на средата във висше учебно заведение аз ще срещна хора, които притежават подобна ценностна система, изградена от перспективи за живота и удовлетворението от работния процес, с които ще мога да работя в бъдеще и да осъществя общите ни идеали за ползотворно усвояване и прилагане на наученото. Това е от ключов интерес за специалността, която аз желая да уча – журналистика.

За да бъде журналист, човек трябва да е готов да отстоява своите нравствени устои и независимото си мнение, да е адаптивен и толерантен към случващото се и да се освободи от всякакви стереотипи и предразсъдъци. Субктивността е полезна до степен, в която индивидът може да интерпретира материала според собствените си разбирания и хоризонти и като резултат да представи самостоятелно изложение на въпроса с отличаващи се характерни нюанси и неподражаемо тълкувание.

Когато завърша, аз искам да работя като журналист в България, защото визуализирам себе си като гласът на младото поколение и съм на мнение, че съм способна да изразя това, което вълнува будните хора на моята възраст. За мен амбициозните студенти в държавата ни са бъдещето и благодарение на тях ще можем да се справим с най-належащите и затрудняващи въпроси на социално и обществено ниво. Като журналист аз искам да пътувам и да избирам историите, които да отразя – ще ме интересуват детайлите и значимостта на това, което пиша. Към момента съм на стажантска позиция към UNA News Media Bulgaria и съм част от проекта Humans of Plovdiv, благодарение на което съм придобила опит с работата с хора и подхода към предмета на разговора, колкото и деликатен може да се окаже той, както и допустимата дистанция относно личното пространство на интервюирания.

Моята мечта и да помагам на хората по всички възможни начини – от години се занимавам с доброволческа дейност и това ме е научило да уважавам и целя уязвимостта в хората и да откривам това, което отличава отделния човек от тълпата и го изгражда по продължение на житейския му път. Като журналист аз вярвам, че ще мога да се докосна до съкровеността на всяко едно изпитание и да запозная света с тези изповеди и препятствия, през които хората преминават, за да утвърдят себе си и да докажат готовността си да се борят и да дават.

В момента съм част от Global Thinkers Mentors – лидерска програма за млади хора и промяната, която те могат да донесат на света – като представител на България и с моя ментор работим по развитието и разпространението на неправителствената организация Global Dialogue Foundation, което ми позволява да общувам на междукултурно ниво с хора от всякакви сфери и това ми дава представа за пъстротата и красотата на света и как всъщност всички сме едно и просто трябва да си помагаме по пътя към общите ни въжделения. Занимавах се три години професионално с лека атлетика, което ме научи на дисциплина и постоянство и ме насочи как винаги да аргументирам решенията си и да сравнявам успехите си единствено със себе си и предишната ми степен на развитие и да ги съобразявам с въздействието, което могат да окажат в глобален мащаб. Затова знам, че няма да се откажа от съзнателния ми избор да стана журналист и да повлияя положително на възможно най-много хора със смисъла и посланието на материалите, които подготвям, и събитията, които отразявам. Образованието ще ми помогне с това да открия нови неща за света около мен и да разбера още за своите абиции в бъдеще. Колкото повече уча, толкова повече идеи ще изникват пред възприятията ми и толкова повече ще се мотивирам да постигна всичко, което съм поставила като крайна дестинация още в началото на пътуването. За мен е от ключово значение човек да знае как да си постави цел, която да отговаря на критериите му във времеви план и която да може да измери, за да проследява прогреса си и да не се отклонява от пътя. Образованието е необходимата предпоставка и за т.нар. „меки умения”, които помагат на човек да работи в екип и го ориентират относно поведението в работната среда, оформянето на документи за различни институции и опознаването и рефлектирането върху мислите и действията.

Работя от седемнадесетгодишна и до този момент съм си изградила конкретна представа за разликата в отношенията в гимназия и респективно университет и общуването с колеги и интеракцията с клиенти. Затова твърдя, че обучението далеч не се случва само в образователна институция и че човек не трябва да спира да надгражда себе си и да търси нови начини да просперира и без да има подкрепата на учебно заведение, например. Но е безпрекословно, че работата по проекти със състудентите и взаимното обогатяване е в пъти по-ползотворно и пълноценно за разработването на конкретна задача. Когато човек има спокойствието и сигурността на образованието в институция, той може да се концентрира върху поставения проблем без да мисли за странични битови фактори като финансовата част на обучението или други посредствени нужди. Над всичко стои самият процес и желанието на обучаващия се, чийто успех е сигурен, ако той извършва начинанието със сърце и отдаденост. Затова за мен образованието е нужно – желая да уча журналистика, за да мога да натрупам знанията и опита и да се посветя на помощта за хората в бъдеще, които са в подобно на моето положение в момента, и да им осигуря почвата, за да използват потенциала си и да се реализират, без да ги спират преходни обусловености като материалната стойност на образователния процес.