Следният текст е мотивационно писмо на двадесетгодишната A. K., с което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2018. Освен мотивационното писмо участникът ни е изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от - http://milostiv.org/text/770
Реших да уча във ВУЗ, защото смятам, че всеки човек трябва да е образован, а именно образованието е това , което отваря всички врати. Образованието е прозорец към света и по този начин мога да осъществя и реализирам всички свои мечти. Образованието дава разума и способността да се развиеш в бъдеще, да имаш някаква цел и посока в живота, да знаеш в коя област да работиш, просто да имаш професия.
Специалността, която избрах не е случайна. Още преди много години знаех, че ще се занимавам и, че ще посветя живота си в сферата на медицината. Това е областта , която е най-близка до хората и моето призвание е именно тук. Това е свързано с моята житейска история и моят път, който съм извървяла през тези 20 години, а той изобщо не беше лек. Беше труден и тежък. Болестта, която имам по рождение, с течение на годините прогресираше и положението ми се влошаваше. Пред мен нямаше път, нямаше изход. Но през 2015 година за мен стана чудо. На хиляди километри от дома в чужда страна един лекарски екип ми върна живота и ми върна радостта. Започнах нов живот, изпълнен с желание да помагам на хората. В живота си срещнах много добро и много лошо. Но запомних само доброто, защото именно много добри хора ми помогнаха в борбата с болестта. Бях на място, където бях заобиколена от деца като мен. Останах възхитена от отношението на лекарите и на младите стажанти не само към мен, но и към другите деца. Нямаше разделение, имаше уважение, любов и стимул да се прави добро. За тях аз не бях досадния пациент, а детето, което имаше нужда от помощ и те дадоха всичко от себе си, за да ми помогнат и да ме изправят на крака в буквалния и преносен смисъл. Бяха истински щастливи от това, което бяха постигнали, за едно непознато дете. Това ме накара да се замисля върху своето бъдеще. Накара ме да осъзная, че и аз искам да помагам на хората по някакъв начин. Може би ще се зачудите защо не съм избрала медицина. Това е може би заради всички онези години, които съм преживяла по болници и срещи с лекари. Ето защо избрах моята специалност да е фармацията. По този начин ще бъда най-близко до хората. Ще бъда информирана за най-новите постижения в областта на медицината и така ще бъда полезна. Затова искам да работя в аптека. А всичко това мога да постигна като уча и като се образовам. С това искам да кажа, че фармацията не е специалност, която трябва лесно да се подценява, дори и (или пък особено) на фона на медицината. Това е една сериозна, удовлетворяваща, добре заплатена специалност, в която цял живот мога да науча нещо ново и да се развивам. С опит, усилия и амбиция може някой ден да стана управител на аптека или фармацевтичен склад или пък да работя по създаването на ново лекарство.
Въпреки всички тези изброени плюсове, за мен най-хубавото нещо си остава интелектуалното предизвикателство. Интересът ми към химията толкова еволюира с времето, че сега ми се струва най-интересното нещо на света. И колкото по-трудно става, толкова повече ми харесва. Защото чувствам как научаването на толкова много сложна материя разтваря нови светове пред мисълта и същността на човека.
Това ще даде смисъл на моя живот. За да живееш един достоен живот не може да мислиш само за себе си, а да се раздаваш и да правиш хората около теб щастливи. Тогава и самата аз ще бъда щастлива. Затова избрах тази специалност. Според мен тя е една сериозна, удовлетворяваща, красива и нежна професия, която допълва същността на жената, в която цял живот можеш да научаваш нещо ново и да се развиваш.
Бих искала повече млади хора да осъзнаят, че това е истинският път на успеха. Животът е устроен така, че всеки има нужда от помощ понякога. И пред всекиго се отваря възможност да помогне на друг. Дали ще го направи – той сам решава. Научиш ли се да правиш добро, значи си се научил на всичко!
Благодарение на тази професия ще имам възможността да помагам на хората, като им осигуря нужните лекарства и ги консултирам по отношение на правилната им употреба. Освен това избрах фармацията, тъй като е динамична, иновативна и изключително интересна професия.
Снимка: pixabay.com