Аз исках да работя нещо, което ще съчетава страстта и желанието ми да помагам и да уча хората

Родом съм от град Варна, но се наложи аз и мама да се преместим да живеем в град Провадия, при моите баба и дядо. Отгледана съм от моята прекрасна майка. В моят живот не е присъствала фигурата на бащата и за мен тя е просто едно понятие. За съжаление не поддържам връзка с баща си. Това беше неговото решение. След развода с мама той ограничи контактите си с мен, не изплащаше издръжката, определена от съда… той просто забрави, че малката му дъщеричка съществува и ни изостави.

За тези деветнадесет години смея да твърдя, че животът ме постави в различни ситуации и ме научи да не се предавам, да бъда борбена и смела, упорито да следвам мечтите си и най-вече да обичам и да бъда добра с хората. Като всички деца и аз мечтаех да бъда учител, лекар, балерина или дори космонавт. Имах много и разнообразни мечти, но когато пораснах и започнах да осъзнавам някои неща приоритети и мечтите ми се промениха малко.

Откакто се помня искам да помагам на хората и да им бъда полезна с нещо. В девети клас взех важното решение да се развивам в областта на медицината. Това беше много важно и смело решение предвид моята чувствителност. Още тогава знаех, че ще уча след като завърша средното си образование. В процеса на подготовката си за хирург аз започнах да осъзнавам, че тази професия не е за мен… В даден момент предпочетох да помагам, но по различен начин. Аз исках да работя нещо, което удобно ще съчетава страстта и желанието ми да помагам и да уча хората. Има една фраза, която мама често използва: „Който търси, намира!“ и е така…

В крайна сметка аз успях да намеря нещо, което ще ме удовлетворява. Тази година започвам обучението си в МУ-Варна по специалността „Логопедия“. Причините да избера професията логопед са няколко. Както вече споменах логопедията е перфектното съчетание между преподаването и помагането на болните или пострадали хора. Според мен това е добра насока, защото в момента има недостиг на логопеди и се търсят млади и мотивирани кадри. Тази специалност идеално се съчетава с моите качества и наистина ще ми носи покой, удовлетворение и щастие.

След като завърша висшето си образование имам няколко варианта за реализация. Мога да работя като логопед в някое болнично заведение или детска градина. Ще имам възможност да се развивам като педагогически съветник в училище. Съществува и трета алтернатива и тя е да завърша магистратура, да си отворя частен кабинет и да помагам на деца и възрастни. Обмисляла съм много пъти какво ще избера след четири години, но все още не знам със сигурност, защото само времето може да ми подскаже правилното решение и само то би могло да заличи съмненията и колебанията ми относно това решение.

Да си образован означава много неща. Най-важните неща, които дава образованието са знание, сигурност, самосъзнание. Сега след завършването на средното си образование аз продължавам по дългия път към успеха. Решена съм да успея и знам, че само образованието може да ми помогне. Придобитите знания и умения ще ми помогнат да се усъвършенствам в професионален и личен план. Професионалните умения, които ще придобия по време на обучението си, ще ми дадат възможност да бъда близо до хора, които се нуждаят от помощта ми. Когато работиш с едно малко детенце и го научиш да каже дори една думичка правилно… Това чувство би било неописуемо красиво. Ето за този ден ще работя през тези четири години и ще се трудя неуморно без да спирам. Няма да се предавам пред трудностите. Мисълта за този ден ще ме мотивира и ще ме подтиква да работа по-усилено.

Снимка: pixabay.com