Добротворчество - Изабела: Най-голямата ми мотивация е моето семейство
| 15.08.2021
Следният текст е мотивационно писмо на Изабела., с което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2021. Освен мотивационното писмо участничката ни е изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от - https://milostiv.org/text/770
На 21 години съм, родена съм в град Бяла Слатина, Врачанска област, и вече трета година живея в град София, тъй като съм студентка. Винаги съм знаела, че ще продължа образованието си и след 12-ти клас, защото през всичките ми ученически години съм имала мотивацията и примера, за да го направя. Мотивацията ми идва от моето семейство, но по малко по-различен начин. Какво имам предвид? Моето семейство няма висше образование - нито майка ми, нито баща ми, и през всичките години съм виждала колко трудно им е било да се справят без него. От тяхна страна, както всеки един родител иска най-доброто за своите деца, така и моите родители винаги са искали да не вървим по техния път - аз и сестра ми, тъй като знаят колко е труден. Затова още от ранна детска възраст са ни казвали колко е важно образованието и как те ще направят всичко, което зависи от тях, за да ни помогнат за един по-лесен бъдещ живот. Така аз знаех, че не мога да си позволя да ги разочаровам и да не оценя техния труд. И по този начин, моите родители без образование, ме мотивираха аз да имам такова. А примерът, който споменах, идва от сестра ми, тъй като тя е по-голяма от мен. Виждах как тя също полагаше усилия и се стремеше към висшето образование.
Така сега и двете сме студентки по “Право” в УНСС. Аз ще съм трети курс вече през новата академична 2021/2022 учебна година, след успешно взети изпити.
Избрах правото ,може би, отново повлияна от по-голямата ми сестра, защото взимах нейните учебници и четях от тях от чисто любопитство и така неусетно започнах да се интересувам все повече и повече. Вече в 12-ти клас знаех, че искам и аз да се развивам в тази насока, защото ми беше изключително интересно и защото смятах и все още смятам, че имаме нужда от истински професионалисти в тази област. Така след успешно положени изпити ме приеха в избрания от мен университет и вярвам, че съм направила правилния избор и съм много щастлива от този факт.
На този етап целта ми е да завърша с отличие образованието си, а в перспектива искам да се реализирам успешно в избраната от мен сфера. Ако трябва да бъда по-конкретна, винаги съм си се представяла като съдия, защото вярвам, че мога да се справя с тази голяма отговорност, която имат те, и разбира се, ще положа неимоверни усилия, за да постигна тази моя мечта.
Това няма как да се случи без нужното образование, затова като цел номер едно, е да го завърша успешно. Но както знаем, пътят към успеха никога не е лесен. Моите трудности идват от финансовата гледна точка, защото все пак колкото и да си мотивиран, идва това препятствие, което ако не го преминеш, няма как да продължиш напред. Затова още от първи курс ми се налага да съчетавам работа и образование и да разчитам само на себе си, защото семейството ми може да ме подкрепя единствено морално на този етап. Ще излъжа, ако кажа, че не е трудно, но знам, че един ден всичко ще си заслужава и това ме амбицира да не се отказвам, въпреки трудностите. Нищо хубаво не е лесно, затова никога не съм си и помисляла да го направя.
Най-голямата ми мотивация е моето семейство, защото искам един ден аз да мога да им помагам, за да не се тревожат за нищо. Искам да се гордеят с мен и те също да знаят, че техните усилия са си заслужавали цената, която са платили.
Български |
Join us
Scholarship for young people in difficult financial circumstances who would like to enroll in a university