Присъедини се към нас в  Facebook Български | Join us 

Добротворчество - Селена: Искам да бъда една добра учителка и да дам любов на всяко дете

| 18.08.2021



Следният текст е мотивационно писмо на 20-годишната Селена, с което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2021. Освен мотивационното писмо участничката ни е изпратила и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някого от младежите, може да види как би могъл да го направи оттук - http://milostiv.org/text/770

Ще Ви разкажа за себе си, за своя живот досега такъв, какъвто е: „без маска и без грим“ (Никола Вапцаров). А после ще оставя на Вас да решите дали ще имам сили да направя решителната крачка към мисията, която съм си избрала. Аз мисля за личната си история като за Историята на една голяма Любов. Любов към знанието и любов към децата. Именно Тя ме поведе по избрания път.

Когато бях малка, исках много да се науча да че уча, но моите родители не ми позволяваха да ходя на училище. Те бяха бедни, съсипващо, безнадеждно бедни и като много безсилни пред жестокостта на живота малки хора робуваха на илюзията, че за да се спасиш, трябва да се затвориш в себе си и в своя дом, за да не позволиш и на малкото, което имаш, да отлети. А аз, може би интуитивно, търсех спасението си в отварянето към другите хора и към света. И един ден реших да се запиша сама и да тръгна на училище. Беше ми трудно не само защото вече бях по-голяма от другите, а и защото постоянно трябваше да се справям със съпротивата на родителите си. Много пъти баща ми си позволяваше да ме бие, че съм се записала и че „харча пари в училище“. Като цяло, беше ми много трудно да се боря с тях, но баба ми винаги беше до мен и ми помагаше много. И преди да си отиде от тоя свят, ми каза никога да не се отказвам от образованието си, защото знанието - това е свобода.

С години се борех и работех много, за да достигна до тук, винаги съм целяла да слушам внимателно учителите, да изпълнявам задачите, да им сътруднича и да имам висок успех. Дори в осми клас (когато по-мотивираните ми съученици бяха приети в езикови, математически и други специализирани паралелки) преподавателите ни гледаха на мен като на най-добрия си помощник в класа. Моите съученици ме приемаха по различен начин, много от тях ме смятаха за „зубрачка“ и затова се криех в училищната библиотека да чета… Аз много обичам книгите и тогава само те ми бяха приятелите.

А сега ще ви разкажа за другата си любов. Аз от малка обичам децата, винаги, като видя дете, намирам време и начин да се занимавам с него. Децата са бъдещето на света, както и да ги възпитаваш. Но от това как ги възпитаваш, зависи дали това бъдеще ще бъде интелигентно и добро; или напротив: безумно и унищожително. Но дори когато възрастните допускат грешки във възпитанието и отглеждането на децата, когато ги изоставят или тормозят (какъвто беше моят случай), винаги ще видиш как малкото детенце вярва все още в красивите и добри неща. И добър човек е онзи, който е съхранил детето в себе си, без значение колко е пораснал. И все пак колкото по-интелигентно и с обич възрастните възпитават децата, толкова по-добри хора стават те.

И аз мечтая да бъда от големите, съхранили детското в себе си, които да учат малките на добро, да им помагат да съхранят и да развият добрите семенца, които носят в себе си. Затова още преди да завърша средното си образование, аз бях готова с идеята какво искам да уча след това. Искам да уча в специалността Предучилищна и начална педагогика в Шумен. И за щастие, постигнах мечтата си: на предварителния приемен изпит имах много добра оценка и бях приета. Това ми достави голяма радост. Защото знам, че това е моето нещо, което искам за цял живот. Знам, че като бъдещ учител аз ще дам цялата си любов и знание на децата. Както гласи една поговорка, „Ти ще дадеш това, което не си получил“. Така е и при мене: аз нямах възможността да видя какво е майчина любов и да те изпращат с радост на училище. Но ще се постарая да го имат другите. Вярвам в себе си и съм готова за това, което престои. Искам да бъда една добра учителка и да дам на всяко дете, с което се срещам, това, което заслужава - любов.

Сигурно, след като сте прочели всичко дотук, си казвате: та това е история по-скоро за едно голямо страдание, не за любов… А не е ли едно и също? Спомнете си Йовковите думи от разказа „Земляци“: „Всяко голямо страдание поражда голяма любов“…

Снимка: freeimages.com/photo/school-1465744

Search

Categories

  1. All
  2. Good examples
  3. Contest Dedicated to Diakonial and Charitable Work
  4. Talk About Charity and Church Social Activities
  5. Charity in Bulgaria between 1878 and 1951
  6. Charity and Christianity
  7. Competition "Creating Good" 2015, Students category
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. How to claim benefits?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. "Creating good" 2018
  13. Competition Dorotvorchestvo 2019
  14. COVID-19
  15. Competition Dobrotvorchestvo 2020

Type

  1. All
  2. Selected
  3. Video

Articles & Video


Current Projects




Copyright © 2011-2021 milostiv.org
dgamalova