Присъедини се към нас в  Facebook Български | Join us 

Добротворчество - Симона: Учител си извън работно време, вкъщи, навън, ваканциите и празниците

| 24.08.2023



Следният текст е мотивационно писмо на бъдещата третокурсничката Симона, с което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2023. Освен мотивационното писмо участничката ни е изпратила и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някого от младежите, може да види как би могъл да го направи оттук - http://milostiv.org/dobrotvorchestvo-2023

Името ми е Симона, на 21 години съм и съм родена във Враца и през идващата учебна година ще съм студент в трети курс в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Начална училищна педагогика с чужд език“.

За разлика от повечето колеги, изучаващи педагогически специалности, аз не искам да бъда учител, само защото „нали знаете вече на учителите колко им вдигнаха заплатите“. Искам да споделя и гледната точка на нас, студентите, които имаме наистина желание да дадем нещо на бъдещите ученици и да им покажем, че да учиш не е винаги най-лесното, че крайният резултат е най-важен и няма по-хубаво нещо от това да си добре образован.

Моята история с учителската професия започва още като много малко дете и с гордост казвам, че идвам от семейство на учители. Като малка, за съжаление, доста често се е налагало да не мога да ходя на детска градина поради здравословни причини, но пък това е довело до това именно мама да ме взима с нея, докато е на работа в едно малко селско училище, от което са и едни от най-ранните ми спомени. Още помня как се чувствах толкова впечатлена как всички слушат, когато мама чете поредният разказ или приказка по литература и дори тогава да не разбирах нищо от дългите 40-минутни часове и „Какво е искал да каже авторът“, аз всеки път исках да съм в тези часове и да седя до нея, на бюрото, макар и изправена все още да бях висока колкото него. Щом разказвам за детството, няма как да не спомена и другите мои най-любими учители на света – баба и дядо и това колко обичах летата прекарани именно на село при тях. Всяка сутрин на село ставах рано, рано, за да мога да се оправя и да не изпусна дядо случайно да тръгне към училището без мен. Дядо беше дълги години учител в професионална гимназия по каменообработване и не мога да ви опиша аз, като едно дете, колко бях впечатлена от това как дядо показваше на големите ученици как се работи с глина, как се правят чертежи и как от един обикновен чертеж в началото на деня, накрая имаше най-различни скулптури и фигурки. Но детската ми професия като учител, не свършваше само с работният ден на дядо. Когато с дядо се приберем от за него тежкия, а за мен интересен ден в училището, ни посрещаще баба, също толкова изморена, колкото и дядо. Но баба, макар и прекарала цял ден в детска градина, с още двадесет малчугана като мен, винаги имаше достатъчно енергия да изпее и с мен песните, които преди това е пяла цял ден с другите деца, да ми покаже уроците, които вече веднъж е преподавала същият ден и никога не забравяше да донесе по някоя картинка за оцветяване от детската градина и за нейното внуче. Разбира се, няма как да не разкажа и за първият ми ученик – сестра ми. Дори и с 4 години разлика, кака винаги приставаше на детското ми въображение, сядаше в редица с плюшени мечета, кончета, кученца, зайчета и какво ли още не и се правеше, че за първи път чува приказки, които първо именно тя ми е прочела първо. И на последно място, но не и по важност – баща ми. За съжаление, още бях прекалено малка да съм сигурна какво точно искам от живота, когато баща ми почина, но никога няма да забравя как именно той каза на една семейна вечеря, че е сигурен, че в бъдеще аз ще бъда учител.

Моята мотивация да съм учител е именно моето прекрасно семейство, което без да иска, възпита едно дете в това да стане млад човек, за когото да си учител е най-прекрасната професия. Да си учител не е единствено работа от 8 до 17 и от септември до юни. Когато си учител, ти си учител винаги. Учител си извън работно време, вкъщи, навън, ваканциите и празниците. Благодаря на мама, кака и баба, които се гордеят повече от мен за всеки един взет изпит и благодаря на дядо и тати, които съм сигурна, че ми дават своята подкрепа от небето.


Снимка: https://unsplash.com/@nci

Search

Categories

  1. All
  2. Good examples
  3. Contest Dedicated to Diakonial and Charitable Work
  4. Talk About Charity and Church Social Activities
  5. Charity in Bulgaria between 1878 and 1951
  6. Charity and Christianity
  7. Competition "Creating Good" 2015, Students category
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. How to claim benefits?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. "Creating good" 2018
  13. Competition Dorotvorchestvo 2019
  14. COVID-19
  15. Competition Dobrotvorchestvo 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Type

  1. All
  2. Selected
  3. Video

Articles & Video


Current Projects




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova